Прилагаме уроците от Covid до птичия грип. Това не е добре.

Почти две години след началото на актуалната зараза от птичи грип в Съединените щати, ние към момента летим на сляпо.

Индикации, че H5N1 може да е минал към бозайници, се появиха за първи път през същата година, когато вирусът умъртви стотици тюлени в Нова Англия и Квебек това лято, а по-късно същата есен имаше събитие за всеобща зараза в испанска плантация за норки. Епидемиолозите предизвестяват за рисковете от закъсняла пандемия от птичи грип в продължение на десетилетия и по този начин всяко ново развиване пристигаше като идващ удар във към този момент позната история, съвсем прекомерно съвършено начертана, с цел да тревожи. Огнищата в американски млечни ферми започнаха този март и първият случай при хора в Съединените щати от този момент беше разпознат през април, което значи, че към този момент са минали повече от три цялостни месеца, откогато патогенът от дълго време е разпознат като измежду най-тревожните евентуални източници на нова пандемия болести американец тази година. Все още няма нищо сходно на сериозен проект даже за вярно наблюдаване на разпространяването.

Във Англия Агенцията за здравна сигурност неотдавна увеличи равнището си на опасност до 4 от 6, стадий директно преди огромни епидемии при хора. В Европа страните самодейно имунизират служащите в млекопреработвателите и птицевъдството против зараза, като 15 страни към този момент са обезпечили общо 40 милиона дози посредством Европейската комисия. В Съединените щати, макар съществуването на ресурси от тези ваксини, ние не ги разпространяваме, вместо това се концентрираме върху доброволни доставки на ваксини против сезонен грип на служащите на първа линия. (Надеждата е, че това ще предотврати заразяване на животните с човешки грип, което може да помогне за по-нататъшната разновидност на H5N1.) Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите цитират ниския брой случаи, с цел да оправдаят бездействието си, само че също по този начин се развиват удивително постепенно за поощряване на необятно публикувани проби за наблюдаване, които фактически биха могли да разпознават случаи. Едва неотдавна организацията стартира да активизира действително финансиране за напън за тестване, след интервал от месеци, в който разнообразни федерални групи се бореха към отговорността и висшата власт като парещ картоф. И както беше при започване на пандемията Covid-19, пожеланият от CDC тест за птичи грип „ има проблеми “. Три месеца след началото на епидемията единствено 45 души даже са били тествани; шест седмици по-късно общият брой на тестваните хора е повишен единствено до „ 230+ “.

В международен мащаб H5N1 е заразил повече от 500 типа птици и бозайници, както Шарън Гуйнуп е документирал за Mongabay — световна „ панзоотия “, за която някои природозащитници считат, че „ в този момент съставлява екзистенциална опасност за биоразнообразието в света “. В Съединени американски щати птичият грип е разпознат допълнително от 100 милиона пилета в 48 щата и 178 стада говеда, публикувани допълнително от дузина щати, всеки нов клъстер, който популяризира вируса в обособена общественост. Но закъсненията в докладването на детайлности даже за тези млечни случаи значат, че информацията не е изключително потребна за каквито и да е старания за управление на разпространяването, а американските чиновници наподобява даже не споделят цялата информация, с която разполагат. Повечето американски млечни ферми не тестват постоянно за H5N1, частично тъй като решението за това е оставено на тях и в действителност са „ отказали да си сътрудничат в напъните да се откри какъв брой надълбоко вирусът е проникнал в стадата в Съединени американски щати “, както Хелън Брансуел от STAT заяви, „ виждайки вероятната стигма от признаването, че имат инфектирани с H5N1 крави, като по-голям риск от самия вирус. “

показа тя. „ Един сподели, че не получават доста от работодателите си, даже вода. Ако се обадят заболели, се тормозят да не бъдат уволнени. Миналия месец беше изпратен екип, с цел да забави разпространяването на заболяването, като умъртви всички пилета от 1,78 милиона в огромна плантация в Колорадо, където избухна H5N1 и шестима от служащите се заразиха с вируса, частично заради оборудването, което им беше предоставено беше мъчно да се употребява в наказателната горещина от 104 градуса.

През юни Робърт Редфийлд, някогашен шеф на CDC, повтори доста епидемиолози в прогнозата, че „ това не е въпрос дали, по-скоро е въпрос на това по кое време ще имаме пандемия от птичи грип. “ През юли Дженифър Нуцо, шеф на Пандемичния център към Училището по публично здраве на университета Браун, предизвести, че непрекъснатият брой нови случаи „ ни крещи, че този вирус няма да изчезне “. Тулио де Оливейра, биоинформатик, който учи световното наблюдаване на заболяванията, се удиви, че американските старания за следене на разпространяването на заболяването са били безусловно аматьорски и очевидното равнодушие на страната е „ необикновено “.

В този облак от незнание има обнадеждаваща сребърна подплата: че случаите при хора, които идентифицирахме, допускат, че в сегашната си форма птичият грип не наподобява толкоз вирулен, колкото дълго време се опасяваше или повърхностно се предполагаше.

Според Световната здравна организация смъртността измежду записаните преди този момент случаи на H5N1 е 52 процента; Редфийлд пресметна, че е сред 25 % и 50 %. Това са ужасяващо високи равнища на смъртност, сравними с най-смъртоносните вируси, които актуалният свят в миналото е виждал. Експертите от дълго време имаха вяра, че тези оценки са повишени от това, което се назовава користолюбие при определяне - без необятно публикувано тестване, чиновниците записват единствено най-сериозните случаи, правейки всяка болест да наподобява по-опасна първоначално. Но все пак изумяващите числа наподобява удостоверяват тези предизвестия, правени в продължение на десетилетия, че светът е просрочен за опустошителна зараза от птичи грип.

И по този начин е и в най-малко нещо като утешение, като се има поради какъв брой малко схващане имаме за обсега и мащаба на настоящото разпространяване, че това, което знаем, допуска доста по-нисък рисков профил: Сред 13 доказани случая нито един не е бил съдбовен или даже изключително сериозен, с най-вече значим признак до момента е форма на розово око. И защото нито един от тези случаи наподобява не идва от други хора, не наподобява, че H5N1 към момента е придобил типа разновидности, способни да разрешат елементарно предаване сред хората. Въпреки че, както всеки експерт ще ви подсети, колкото по-широко е разпространяването, толкоз по-голям е рискът от сходни разновидности.

оповестен предходната седмица открива антитела в двама от 14 селскостопански служащи, които преди този момент не са били тествани за вируса, което допуска „ незабележим “ % на зараза до 15 %. Но не е ясно каква национална картина може да бъде отговорно екстраполирана от такова малко изследване, изключително като се има поради някои вероятно объркващи кръстосано реактивен имунитет от излагане на различен грип. Друго скорошно изследване не открива такива антитела при служащи във ферми. Като цяло в Съединените щати повече от 100 милиона птици към този момент са били умъртвени, само че същинският мащаб на епидемията - при животни и хора - остава влудяващ въпрос за спекулации.

Не е ясно по кое време може да се появи такава разновидност, в случай че въобще. Но може да се надяваме, че издържайки тази наказателна пандемия, може да сме станали по-сигурни от всеки път, че ще желаеме да избегнем повторението на прекарването. И въпреки всичко, даже преди същинската изключителна обстановка да е почнала да отшумява, това, което Арти Виеркант и Беатрис Адлер-Болтън нарекоха „ социологическата продукция на края на пандемията “, оказа помощ да се вкара нещо като противоположното фазово изместване: все по-често виждане-не- злобен, не-чуй-не-зъл метод към публичното здраве.

Както писах предходната година, Америка реши, че е прекалила с Covid, макар че огромен отчет в JAMA Health Forum предишния месец допуска, че близо 250 000 живота може да са били избавени, в случай че минимум рестриктивните щати са следвали политиката на най-рестриктивните - и че до 200 000 спомагателни живота може да са били изгубени, в случай че най-рестриктивните щати вместо това са следвали политиката пътища с минимум ограничавания. (И запомнете: Тези два полюса не са „ да не вършиме нищо “ и „ да се пандизите като Китай през 2020 година вечно “; те съставляват просто пропастта сред американските страни, които са се намесили повече, и тези, които са се намесили по-малко.)

Това възходящо равнодушие засегна тези, които към момента се тревожат за Covid – предходната година C.D.C. спря огромна част от събирането на данни за пандемия, правейки някои съществени обстоятелства като общия брой на смъртните случаи от Covid-19 доста по-трудни за следене, в сравнение с в миналото, и с течение на времето акциите за заплатен отпуск по болест и промените на OSHA в стандартите за сигурност на работното място ненапълно се забъркаха, също по този начин.

затворен предишния месец. И има възходящ възторг измежду определените чиновници от Ню Йорк до Северна Каролина за безапелационни забрани за носене на маски. Не мандати за маски, които може да изискват маскиране при избрани тревожни условия, а носене на маска въобще. Някои оферти включват неразбираеми споменавания на медицински и религиозни изключения, само че в случай че продължат, не е мъчно да си представим, че имунокомпрометиран осемдесетгодишен, качващ се на градски рейс по време на разгара на грипния сезон, ще се почувства обезсърчен да носи маска за отбрана, след което ще бъде заставен да го оправдае като разкрива здравословното му положение. Един подобен законопроект беше признат тази седмица в окръг Насау, Ню Йорк.

Безспорно, страната е на друго място във връзка с рисковете от Covid, в сравнение с беше две, три или четири преди години и е изцяло целесъобразно, че доста американци са по-малко заинтригувани да слушат за Covid, в сравнение с тогава. Може би също по този начин е естествено въобще да не желаеме да чуваме за въпроси, свързани с публичното здраве - в последна сметка предходните години бяха сложни и мъчителни. Но да имаме вяра, че това значи, че би трябвало да приемем закони, обезсърчаващи хората да подхващат защитни ограничения, или да изберем да не подхващаме ограничения за наблюдаване, с цел да проследим фактически развиването на опасност от нова болест, е надълбоко патогенен отговор на прекарване на пандемична контузия и подобен, който допуска по-проблематично е да подсещаме на хората към нас за продължаващите опасности за здравето, в сравнение с да подхващаме дейности за ограничението им. Изглежда, че сме скрили в паметта си освен страданието от Covid-19, само че и първичния изблик на вдъхновяваща, въпреки и несъвършена взаимност, която породи, предпочитайки вместо това да прегърнем „ двупартийното “ равнодушие, на което нашият пандемичен родов живот в последна сметка се поддаде. За благополучие птичият грип към момента не ни кара да плащаме за него.