Прилагаме уроците от Covid до птичия грип. Това не е добре.

Почти две години след началото на настоящата епидемия от птичи грип в Съединените щати, ние все още летим на сляпо.

Индикации, че H5N1 може да е преминал към бозайници, се появиха за първи път през същата година, когато вирусът уби стотици тюлени в Нова Англия и Квебек това лято, а след това същата есен имаше събитие за масова инфекция в испанска ферма за норки. Епидемиолозите предупреждават за рисковете от закъсняла пандемия от птичи грип в продължение на десетилетия и така всяко ново развитие пристигаше като следващ удар във вече позната история, почти твърде перфектно начертана, за да тревожи. Огнищата в американски млечни ферми започнаха този март и първият случай при хора в Съединените щати оттогава беше идентифициран през април, което означава, че вече са изминали повече от три пълни месеца, откакто патогенът отдавна е идентифициран като сред най-тревожните потенциални източници на нова пандемия зарази американец тази година. Все още няма нищо подобно на сериозен план дори за правилно наблюдение на разпространението.

Във Великобритания Агенцията за здравна сигурност наскоро повиши нивото си на заплаха до 4 от 6, етап непосредствено преди мащабни епидемии при хора. В Европа страните проактивно ваксинират работниците в млекопреработвателите и птицевъдството срещу инфекция, като 15 държави вече са осигурили общо 40 милиона дози чрез Европейската комисия. В Съединените щати, въпреки наличието на запаси от тези ваксини, ние не ги разпространяваме, вместо това се съсредоточаваме върху доброволни доставки на ваксини срещу сезонен грип на работниците на първа линия. (Надеждата е, че това ще предотврати заразяване на животните с човешки грип, което може да помогне за по-нататъшната мутация на H5N1.) Центровете за контрол и превенция на заболяванията цитират ниския брой случаи, за да оправдаят бездействието си, но също така се развиват забележително бавно за насърчаване на широко разпространени тестове за наблюдение, които действително биха могли да идентифицират случаи. Едва наскоро агенцията започна да мобилизира реално финансиране за натиск за тестване, след период от месеци, в който различни федерални групи се бореха около отговорността и върховната власт като горещ картоф. И както беше в началото на пандемията Covid-19, предпочитаният от CDC тест за птичи грип „има проблеми“. Три месеца след началото на епидемията само 45 души дори са били тествани; шест седмици по-късно общият брой на тестваните хора е нараснал само до „230+“.

В световен мащаб H5N1 е заразил повече от 500 вида птици и бозайници, както Шарън Гуйнуп е документирал за Mongabay — глобална „панзоотия“, за която някои природозащитници смятат, че „сега представлява екзистенциална заплаха за биоразнообразието в света“. В САЩ птичият грип е идентифициран в повече от 100 милиона пилета в 48 щата и 178 стада говеда, разпространени в повече от дузина щати, всеки нов клъстер, който разпространява вируса в отделна общност. Но закъсненията в докладването на подробности дори за тези млечни случаи означават, че информацията не е особено полезна за каквито и да е усилия за контролиране на разпространението, а американските служители изглежда дори не споделят цялата информация, с която разполагат. Повечето американски млечни ферми не тестват редовно за H5N1, отчасти защото решението за това е оставено на тях и всъщност са „отказали да си сътрудничат в усилията да се установи колко дълбоко вирусът е проникнал в стадата в САЩ“, както Хелън Брансуел от STAT съобщи, „виждайки възможната стигма от признаването, че имат заразени с H5N1 крави, като по-голям риск от самия вирус.“

сподели тя. „Един каза, че не получават много от работодателите си, дори вода. Ако се обадят болни, се притесняват да не бъдат уволнени. Миналия месец беше изпратен екип, за да забави разпространението на болестта, като уби всички пилета от 1,78 милиона в голяма ферма в Колорадо, където избухна H5N1 и шестима от работниците се заразиха с вируса, отчасти поради оборудването, което им беше предоставено беше трудно да се използва в наказателната жега от 104 градуса.

През юни Робърт Редфийлд, бивш директор на CDC, повтори много епидемиолози в прогнозата, че „това не е въпрос дали, по-скоро е въпрос на това кога ще имаме пандемия от птичи грип.“ През юли Дженифър Нуцо, директор на Пандемичния център към Училището по обществено здраве на университета Браун, предупреди, че постоянният брой нови случаи „ни крещи, че този вирус няма да изчезне“. Тулио де Оливейра, биоинформатик, който изучава глобалното наблюдение на болестите, се удиви, че американските усилия за проследяване на разпространението на болестта са били абсолютно аматьорски и очевидното безразличие на страната е „невероятно“.

В този облак от невежество има обнадеждаваща сребърна подплата: че случаите при хора, които идентифицирахме, предполагат, че в сегашната си форма птичият грип не изглежда толкова вирулен, колкото дълго време се страхуваше или небрежно се предполагаше.

Според Световната здравна организация смъртността сред регистрираните преди това случаи на H5N1 е 52 процента; Редфийлд изчисли, че е между 25 процента и 50 процента. Това са ужасяващо високи нива на смъртност, сравними с най-смъртоносните вируси, които съвременният свят някога е виждал. Експертите отдавна вярваха, че тези оценки са завишени от това, което се нарича пристрастие при установяване - без широко разпространено тестване, служителите регистрират само най-сериозните случаи, правейки всяка болест да изглежда по-опасна в началото. Но въпреки това изумяващите цифри изглежда потвърждават онези предупреждения, правени в продължение на десетилетия, че светът е закъснял за опустошителна епидемия от птичи грип.

И така е и в поне нещо като успокоение, като се има предвид колко малко разбиране имаме за обхвата и мащаба на текущото разпространение, че това, което знаем, предполага много по-нисък рисков профил: Сред 13 потвърдени случая нито един не е бил фатален или дори особено сериозен, с най-много важен симптом досега е форма на розово око. И тъй като нито един от тези случаи изглежда не идва от други хора, не изглежда, че H5N1 все още е придобил вида мутации, способни да позволят лесно предаване между хората. Въпреки че, както всеки специалист ще ви напомни, колкото по-широко е разпространението, толкова по-голям е рискът от подобни мутации.

публикуван миналата седмица открива антитела в двама от 14 селскостопански работници, които преди това не са били тествани за вируса, което предполага „невидим“ процент на инфекция до 15 процента. Но не е ясно каква национална картина може да бъде отговорно екстраполирана от такова малко проучване, особено като се има предвид някои евентуално объркващи кръстосано реактивен имунитет от излагане на друг грип. Друго скорошно проучване не открива такива антитела при работници във ферми. Като цяло в Съединените щати повече от 100 милиона птици вече са били умъртвени, но истинският мащаб на епидемията - при животни и хора - остава влудяващ въпрос за спекулации.

Не е ясно кога може да се появи такава мутация, ако изобщо. Но може да се надяваме, че издържайки тази наказателна пандемия, може да сме станали по-сигурни от всякога, че ще искаме да избегнем повторението на преживяването. И все пак, дори преди истинската извънредна ситуация да е започнала да отшумява, това, което Арти Виеркант и Беатрис Адлер-Болтън нарекоха „социологическата продукция на края на пандемията“, помогна да се въведе нещо като обратното фазово изместване: все по-често виждане-не- зъл, не-чуй-не-зъл подход към общественото здраве.

Както писах миналата година, Америка реши, че е прекалила с Covid, въпреки че голям доклад в JAMA Health Forum миналия месец предполага, че близо 250 000 живота може да са били спасени, ако най-малко рестриктивните щати са следвали политиката на най-рестриктивните - и че до 200 000 допълнителни живота може да са били загубени, ако най-рестриктивните щати вместо това са следвали политиката пътища с най-малко ограничения. (И запомнете: Тези два полюса не са „да не правите нищо“ и „да се затворите като Китай през 2020 г. завинаги“; те представляват просто пропастта между американските държави, които са се намесили повече, и тези, които са се намесили по-малко.)

Това нарастващо безразличие засегна онези, които все още се тревожат за Covid – миналата година C.D.C. спря голяма част от събирането на данни за пандемия, правейки някои основни факти като общия брой на смъртните случаи от Covid-19 много по-трудни за проследяване, отколкото някога, и с течение на времето кампаниите за платен отпуск по болест и реформите на OSHA в стандартите за безопасност на работното място донякъде се забъркаха, също така.

затворен миналия месец. И има нарастващ ентусиазъм сред избраните служители от Ню Йорк до Северна Каролина за категорични забрани за носене на маски. Не мандати за маски, които може да изискват маскиране при определени тревожни обстоятелства, а носене на маска изобщо. Някои предложения включват неясни споменавания на медицински и религиозни изключения, но ако продължат, не е трудно да си представим, че имунокомпрометиран осемдесетгодишен, качващ се на градски автобус по време на разгара на грипния сезон, ще се почувства обезсърчен да носи маска за защита, след което ще бъде принуден да го оправдае като разкрива здравословното му състояние. Един такъв законопроект беше приет тази седмица в окръг Насау, Ню Йорк.

Безспорно, страната е на различно място по отношение на рисковете от Covid, отколкото беше две, три или четири преди години и е напълно оправдано, че много американци са по-малко заинтересовани да слушат за Covid, отколкото тогава. Може би също така е естествено изобщо да не искаме да чуваме за въпроси, свързани с общественото здраве - в крайна сметка предишните години бяха трудни и болезнени. Но да вярваме, че това означава, че трябва да приемем закони, обезсърчаващи хората да предприемат предпазни мерки, или да изберем да не предприемаме мерки за наблюдение, за да проследим действително развитието на заплаха от нова болест, е дълбоко патологичен отговор на преживяване на пандемична травма и такъв, който предполага по-проблематично е да напомняме на хората около нас за продължаващите рискове за здравето, отколкото да предприемаме действия за ограничаването им. Изглежда, че сме скрили в паметта си не само страданието от Covid-19, но и първоначалния изблик на вдъхновяваща, макар и несъвършена солидарност, която породи, предпочитайки вместо това да прегърнем „двупартийното“ безразличие, на което нашият пандемичен племенен живот в крайна сметка се поддаде. За щастие птичият грип все още не ни кара да плащаме за него.